ЕТИЧЕН КОДЕКС И ПРОФЕСИОНАЛНА ПРАКТИКА
НА „ БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ПО ГЕЩАЛТ ТЕРАПИЯ” /БАГТ/
ВЪВЕДЕНИЕ
“Етичният кодекс и професионална практика” е предназначен за всички членове на „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ПО ГЕЩАЛТ ТЕРАПИЯ” /БАГТ/. Целите на този кодекс са:
- Да очертае основни ценности и принципи и да установи стандарти на професионално поведение за гещалт терапевтите.
- Да информира и защитава членовете на обществото, които ползват техните услуги.
Гещалт терапевтите са отговорни за спазването на принципите, описани в “Етичния кодекс и професионалната практика” и за използването на този кодекс не само като серия от минимални изисквания, но и като основа на добрата практика.
Кодексът не само спомага за защитата на клиентите, но е предназначен да защитава и терапевтите, установявайки стандарти за поведение, които изясняват границите на практиката и отговорността в работната среда.
Основната цел на психотерапията е да промотира психофизилогичното и социално-екологичното благосъстояние на индивиди, групи и обществото като цяло в рамките на психотерапевтичната връзка (която е предпочитаната среда за работа). Гещалт терапията признава тези цели, както в общ план, така и в частен, изразяващ субективността на благосъстоянието на индивида като феноменологична същност в полето. Тъй като реализацията на тази конкретна цел се осъществява чрез диалогичен подход, лежащ на основите на признаването на автономността и себерегулацията на индивида, този кодекс за добра практика предлага възможност за изследване на различията между две или повече страни. За гещалт терапевтите изследването и приемането на различия се постига чрез диалог и комуникация, а не с йерархична система, свързана с осъждане и последствия.
Кодексът важи за всички членове на Българска асоциация по гещалт терапия /БАГТ/ и е в съответствие с “Етичния кодекс и професионална практика” на Европейската асоциация по гещалт терапия.
Кодексът подлежи на ревизия, в случай че практическото му приложение се окаже неадекватно като стандарт за професионално поведение.
Комисията по етика към БАГТ, съгласно уставът на БАГТ е органът, компетентен да следи и съблюдава точното прилагане на Етичния кодекс и Процедурата по обжалване.
Жалби, подадени от клиенти ще бъдат разгледани и консултирани от Комисията по етика към Българска асоциация по гещалт терапия/ БАГТ/, която е компетентния орган според Устава на БАГТ.
Кодексът се дели на три части. Първата заявява и описва ценностите и принципите, които са неотменни права на личността. Втората част разписва стандартите на професионално поведение, а третата част – правилата на Процедурата по обжалване, свързана със спазване на принципите, правата и стандартите.
Всички членове на Българска асоциация по гещалт терапия/ БАГТ/ се съгласяват да имат процедура по обжалване, служеща за докладване и оценка на нарушенията съобразно “Етичният кодекс и професионална практика” на БАГТ.
Всеки член се задължава да приеме и да зачита Етичния кодекс, професионална практика и правилата на Процедурата по обжалване.
Процедурата по обжалване в част C на този кодекс е процедурата, която трябва да бъде изпълнена, в случай на оплакване срещу член на БАГТ.
А/ ОСНОВНИ ЦЕННОСТИ И ПРИНЦИПИ
Етичният кодекс и професионална практика на „ Българска асоциация по гещалт терапия” / БАГТ/ се базира на следните основни ценности и принципи:
- Изявяване на равностойността между отделните личности.
- Уважение към уникалността, стойността и достойнството на индивида.
- Признаване на различията по отношение на раса, етнос, произход, пол, полова идентификация, сексуална ориентация, физическо състояние, възраст, религия, език, социален и икономически статут и нужда от духовност.
- Признаване на автономността и саморегулацията на индивида в контекста на контактните междуличностни връзки.
В/ СТАНДАРТИ НА ПРОФЕСИОНАЛНО ПОВЕДЕНИЕ
КОДЕКС НА ПРОФЕСИОНАЛНАТА ПРАКТИКА НА ГЕЩАЛТ ТЕРАПЕВТА
B.1. Компетенции
B.1.1 Гещалт терапевтът следва да поема само тези задачи, за които знае или би трябвало да знае, че има нужните компетенции.
B.1.2 При установяване на ограничение в компетенциите в хода на процеса с даден клиент, гещалт терапевтът следва или да го пренасочи към колега, или да установи сътрудничество с друг професионалист, включително провеждане супервизия за това как да процедира.
B.1.3 Първата стъпка в този процес е преразглеждането на терапевтичния договор с клиента. Продължаването на терапията в такъв случай означава предприемане на нужните действия за подобряване на компетентността.
B.1.3.1 Терапевтът трябва внимателно да изследва дали неговите компетенции могат да бъдат приложени към полето, в което ще се състои терапевтичната работа, за да може клиентът да бъде облагодетелстван в най-голяма степен. Ако гещалт терапевтът определи, че контекстуалното поле, структурата му, границите и целите, доминантни в това поле могат по някакъв начин да противоречат или ограничат разгръщането на компетентността, нужна за подпомагането на процеса на клиента, то той/тя следва да се въздържи от по нататъшна работа в това поле.
B.1.3.2 При проблематични ситуации, гещалт терапевтът може да потърси подкрепа в интервизионна среда с опитни колеги.
B.1.3.3 Гещалт терапевтът следва да провежда супервизионни сесии редовно и при извънредни нужди. Той може да избере индивидуална супервизия, или групова супервизия, в зависимост от това, кое би било по-подкрепящо в дадената ситуация.
B.1.3.4 Гещалт терапевтът следва да изгради работни мрежи с членове на други професии и институции (например психиатри, клиники, социални работници), за бързо и ефективно подпомагане на клиента с помощта на специалисти с различни компетенции.
B.1.4 Гещалт терапевтът като цяло предпазва работата си и репутацията на професията от действия и проекти, за които не е квалифициран (лекции, публикации и интервюта в медии, семинари и т.н.), които не кореспондират с професионалните му умения и стандарти.
B.1.5 Гещалт терапевтът следва да потърси индивидуална терапия при кризи в теарпевтичната му работа, поради лични проблеми, бърн-аут, и/или трудност при опазването на границите от интимност или прелъстяване.
B.1.6 Методологичният и техническият подход на терапевтичния процес трябва да подпомагат целите и изискванията за развитието на клиента, които се съгласуват в началото на терапията. Гещалт терапевтът трябва да е наясно, че при поведение тип “актинг аут”, особено експресивното и катарзисно такова, има нужда от де-драматизация, която се постига чрез детайлно и внимателно преработване.
B.1.7 Терапевтичното обучение е през целия живот и гещалт терапевтът се грижи за това, с цел да задълбочава и разширява професионалните и личните си компетенции. Гещалт терапевтите следят важните събития, имащи ефект върху този процес, както в сферата на Гещалт психотерапията, така и в други сфери или парадигми на психотерапевтичните проучвания и практика, с които биха могли да са полезни на клиентите си.
B.2. Връзката терапевт-клиент
B.2.1 Връзката терапевт-клиент е професионална връзка, в която благосъстояието на клиента е от основно значение за терапевта.
B.2.2 Гещалт терапевтите подчертават значението на връзката за ефективността на теарапията и са осъзнати за влиянието, което терапевтът има над клиента, както и възможните ситуации на зависимост, които биха могли да възникнат в тази ситуация. Гещалт терапевтът следва да действа в съгласие с това осъзнаване и да не експлоатира клиентите си финансово, сексуално, емоционално, политически и идеологически за лична изгода или нужди, или за изгода на друг човек или институция.
B.2.3 Гещалт терапевтът съзнава кога външни задължения или връзки биха могли да представляват конфликт на интереси и е негова отговорност да го отбележи и внесе в полето на терапевтичната връзка, както и да предприеме действия за разрешаването на проблема.
B.2.4 Физическият контакт в терапевтичния процес е изцяло ориентиран към благосъстоянието на клиента и изисква професионално отразяване и грижа. При използването му в терапевтичния процес най-важно е искането на позволение от клиента.
B.2.5 Гещалт терапевтите разбират, че двойнствени връзки – професионални, приятелски, роднински, и/или партньорски са несъвмесими с терапевтичния процес и неговата етика.
B.3. Конфиденциалност
B.3.1 Всички взаимодействия между гещалт терапевт и клиент са конфиденциални. Гещалт терапевтът се задължава да запазва в тайна информацията, получена от клиентите си в хода на работата. (с изключение на специфични условия, описани в точка B.7. по-долу).
B.3.2 Терапевтът се грижи за това лична информация да не бъде предадена през системата от конфиденциални връзки като супервизия и интервизия.
B.3.3 Тарапевтът винаги трябва да иска разрешението на клиента за използване на информация от сесиите за лекции или публикации, като избягва използването на имена или други идентифициращи данни.
B.3.4 Снимане с камера, аудиозапис или правене на снимки винаги се съгласува с клиента и/или се иска писмено разрешение.
B.3.5 При малолетни и непълнолетни клиенти всички гореспоменати правила за конфиденциалност важат, като разрешение или съгласие се дава от законния представител на малолетния или непълнолетния. При случаи на домашно насилие или липса на грижа се прилага действащото в момента законодателство и професионални регулации, като се информират социалните служби.
B.3.6 При основателно съмнение за съществуваща опасност за клиента или средaта му е възможно нарушаването на конфиденциалността и съобщаване на институции или професионалисти, които могат да предотвратят риска. Клиентът трябва да бъде информиран за всякакви такива стъпки.
B.4. Договаряне с клиента
B.4.1 Всеки договор между гещалт терапевт и клиент е задължаващ и за двете страни, независимо дали е писмен или устен.
B.4.2 Гещалт терапевтът следва да прилага първоначално интервю и договаряне, сходни и съвместими с процедурите, прилагани на мястото, където практикува.
B.4.3 Всяко записване, снимане или наблюдение по време на терапевтичните сесии трябва да бъде обсъдено и договорено с клиента.
B.4.4 Терапевтичният договор, без значение дали е писмен или устен, следва да изразява ясно и точно споразумение за сума и срок на заплащане, локация, почивки и отменяне на сесии и от двете страни. Продължителността на терапията, пренасочването на клиент и прекратяването на терапията следва също да бъдат обсъдени и да се постигне споразумение.
B.4.5 В случай на лична криза или физическа болест, гещалт терапевтът следва да проведе супервизия, като начин за възстановяване на практиката си.
B.5. Рекламиране на дейността
В.5.1 Рекламирането трябва да се сведе до описателни изявления за предлаганите услуги и квалификациите на терапевта, който ги предлага. Рекламата не може да включва препоръки от клиенти, да прави сравнителни изявления, или по какъвто и да било начин да заявява, че предлаганите услуги са по-ефективни от тези на колеги или от други професионални организации.
В.5.2 Публичните изказвания, съобщения, информации, направени от гещалт терапевтите, имат за цел да подпомогнат хората да осъществяват добре информирани и свободни избори.
B.6. Безопасност
B.6.1 Гещалт терапевтът се задължава да предприеме всички приемливи възможни стъпки, за да бъде сигурен, че клиентът няма да пострада физически или психически по време на терапевтичните сесии във физическото пространство, в което се провежда терапията.
B.6.2 Гещалт терапевтът трябва да предостави сигурно и безопасно пространство, в което клиентът няма как да бъде подслушан, записан, или наблюдаван от някого, различен от терапевта, без информирано съгласие.
B.7. Изключения
B.7.1 Биха могли да възникнат обстоятелства, при които да се наложи терапевтът да предприеме действие за предпазване на клиента или средата му, в случаи когато клиентът загуби самоконтрол. В такива случай, когато е възможно, следва да се търси съгласието на клиента за нарушаване на конфиденциалността, освен ако няма основание да се смята, че клиентът не желае или същият няма способността да поеме отговорност за действията си.
B.7.2 При споразумяването по първоначалния договор, терапевтът следва да обърне внимание на изключителни обстоятелства и да поиска от клиента име и начин за свързване с човек, към когото да се обърне в такъв случай. Дори при такива обстоятелства разкритите данни трябва да бъдат ограничени до свързани с конкретната ситуация и само за отрязъка от време, нужен на клиента да се възстанови.
B.7.3 При случаи на индивидуална или масова криза (опасност за живота, война, природни бедствия и т.н.), терапевтът следва да се съобрази със ситуацията на клиента и да запази неговата автономност и конфиденциалност, ако това е възможно.
B.7.4 Когато гещалт терапевтът е част от по-голям процес, свързан с благосъстоянието на клиента (при работа в болница, в организации, с малолетни и т.н) или когато е част от здравен екип, или най-общо интердисциплинарен екип, той също следва да пази автономността и конфиденциалността на клиента. В такива случаи спецификите следва да бъдат обсъдени в началните стадии на споразумение с клиента, както и с останалите колеги или професионалисти. Свързването с трето лице следва да се прави само след съгласие на клиента.
B.8. Роля на терапевта в терапевтичното общество
B.8.1 Законодателство. Гещалт терапевтът е задължен да бъде информиран за конкретното законодателство в сила, свързано с професионалната му работа и да следи за промени и други правни предписания.
B.8.2 Изследователска работа.
В.8.2.1 Гещалт терапевтът е свободен да провежда и съдейства на изследователска работа, която е съществена за развитието на терапевтичната и диагностична работа и следва да предоставя собствената си изследователска работа на терапевтичната общност.
B.8.2.2 В тези случаи е важно уважението към работата на колегите и авторското право да бъде стриктно съблюдавано.
B.8.3 Отговорност към колеги и други.
В.8.3.1 Терапевтът е отговорен за своята работа спрямо колегите и евентуално по-горе стоящите в йерархията на организация, в която работи, като най-важно е спазването на конфиденциалността, нуждите и автономията на клиентите.
B.8.3.2 Гещалт терапевтът следва да се придържа към установените начини за обявяване на дейността си – като сигнализира за практиката си чрез надпис на вратата на кабинета, чрез визитни картички, интернет сайт и т.н.
B.8.3.3 При никакви обстоятелства терапевтът не бива да предлага услуга, за която няма нужната квалификация, защото това би могло да лиши клиента от използването на тази услуга на друго място, или при колега със съответната квалификация.
B.8.3.4 Гещалт терапевтът не трябва да укрива информация от клиентите си за възможности за помощ и услуги, предлагани от други колеги или институции.
B.8.3.5 Терапевтът трябва винаги да уважава работата на други колеги и да се въздържа от негативни коментари за други теоретични модели, парадигми или колеги в различни професионални роли.
B.8.3.6 Терапевтът няма право да приема парични или лични облаги за препоръчване на клиенти на колеги или институции.
B.8.3.7 Всеки терапевт, който открие поведение на колега или организация, носещо лоша репутация на психотерапията, има дълг да отвори въпроса пред своя колега и/или неговата професионална асоциация.
B.8.4 Пагубни действия. Гещалт терапевтът не бива да се въвлича в официални или лични дейности, които биха били пагубни за репутацията и етиката на професионалното му държание и ролята на тази репутация за професията като цяло.
B.8.5 Политически аспекти на терапевтичната работа. Терапевтите трябва да са осъзнати за социалните и политическите последствия, които биха могли да предизвикат с позицията си, както и да са осъзнати за възможността за социално и политическо повлияване на клиентите си.
B.8.6 Психотерапевтично обучение.
В.8.6.1 Психотерапевтичното обучение цели да информира обучаващите се за теоретичното, методологично и техническо развитие на психотерапията като цяло, и на гещалт терапията в частност, по обективен и разбираем начин. В тази връзка, всички лични мнения и теории на обучаващите трябва да бъдат заявени като такива.
B.8.6.2 Преди провеждане на консултантска и обучителна дейност, психологическо консултиране за служители и организиране на курсове, тимбилдинги, психологически тренинги и обучителни програми, както и издателска дейност от страна на членовете й и свързаните с гещалт терапевтичната модалност лица, БАГТ – чрез своите органи, се задължава да проверява квалификациите, очакванията и психологическата пригодност на кандидатстващите за тези дейности.
B.8.6.3 БАГТ – чрез своите органи и членове, гарантира качеството на посочената в B.8.6.2 дейност, както във връзка с компетентността на обучителите и супервайзорите, така и с цялостната дейност на БАГТ. Дейността подлежи на вътрешен контрол за осигуряване качеството и целта на дейността.
B.9. Връзка с предишни клиенти
B.9.1 Гещалт терапевтът остава терапевтично отговорен, при поддържането на връзки с бивши клиенти или настоящи обучаващи се 1 (една) година след приключването на терапията.
В.9.2 Гещалт терапевтите осъзнават всички взаимоотношения, които могат да увредят професионалната им преценка и да повишат риска от експлоатиране на терапевтичната връзка.
В.9.3 Сексуалната интимност с клиент – настоящ или бивш (в рамките на една година от приключване на терапията) е неетична.
С/ ПРОЦЕДУРА ПО ОБЖАЛВАНЕ, СВЪРЗАНА СЪС СПАЗВАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ, ПРАВАТА И СТАНДАРТИТЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНО ПОВЕДЕНИЕ.
Процедурата се прилага в случай, че е налице писмена жалба срещу член на БАГТ за предполагаемо нарушение на принципите или стандартите на професионално поведение. Клиентите на членовете на БАГТ имат право да бъдат информирани за съответния Етичен кодекс и процедура за обжалване.
Комисията по етика изготвя и представя годишен доклад пред членовете на БАГТ за подадените, разгледани или отхвърлени като неоснователни жалби за съответната година.
С.1. Подаване на жалба – процедура
С.1.1 Жалбата за предполагаемо нарушение на принципите или стандартите на професионално поведение се подава до председателя на Комисията по етика към БАГТ, орган, посочен в Уставът на БАГТ.
С.1.2 Председателят на Комисията по етика представя писмен доклад пред останалите членове на Комисията по етика, в който излага обстоятелствата по жалбата. Комисията по етика взема решение, при условията, определени в Устава на БАГТ, дали жалбата е допустима за разглеждане. В случай, че жалбата е допустима се преминава към процедура за разследване и проверка основателността на жалбата.
С.1.3 Следващите процедури са предназначени да осигурят форум за общуване, представяне на гледни точки, разследване, помирение и обезщетение, в който всички заинтересовани страни по конкретната жалба да се чувстват подкрепени и изслушани. Потенциално има три етапа:
а. неофициална среща между жалбоподателя и ответника по жалбата с независим/и човек/хора с цел улесняване на процеса по изясняване на фактическата обстановка и споразумяване;
б. официална група за произнасяне по жалбата от трима членове;
с. официално обжалване на решението по жалбата / апелация/.
C.1.4 Жалбите следва да се подават колкото е възможно по-близко до времето на възникване на предполагаемото нарушение на етичния кодекс и/или на професионалната практика, но не по-късно от 1 (един) месец от него.
C.1.5 Страната, срещу която е подадена жалбата, трябва да е член на БАГТ към момента на предполагаемото нарушение на етичния кодекс и/или на професионалната практика. Член на БАГТ не може да подаде молба за прекратяване на членството си, докато е в процес на подаване на жалба или обжалване, свързани с нея.
C.1.6 Жалби относно правни, законови или търговски договорни въпроси не са от компетентността на Комисията по етика. В тези случаи жалбите следва да се изпращат на институциите в съответствие с българското законодателство.
С.1.7 В случай че жалбоподателят не е сигурен, дали има или не законен повод за жалба, той може да се свърже с председателя на Комисията по етика на БАГТ, който да го консултира за възможните стъпки. Също така е възможно да се организира среща с член на Комисията по етика, за да се обсъди въпросът.
С.1.8 Когато случай на (предполагаемо) грубо професионално нарушение и/или тежко престъпление стане известен сам по себе си или чрез друг източник, тогава процедурата по жалба започва от официалния формален повод за това.
С.1.9 В случай на оплакване или жалба срещу член на БАГТ, жалбоподателят подава официална писмена жалба до председателя на Комисията по етика. Комисията по етика може да върне писмената жалба до жалбоподателя за допълнителни пояснения относно формата и/или съдържанието на жалбата.
С.1.10 Комисията по етика води регистър на жалбите като регистрира жалбата с пореден уникален номер и в срок от седем работни дни потвърждава на жалбоподателя получаването на жалбата, заедно с допълнителните пояснения. В същият срок Комисията по етика изпраща на членът, срещу когото е подадена жалбата писмено известие за нея.
С.1.11 В рамките на четиринадесет работни дни Комисията по етика определя конкретно подходящо лице, член на Контролния съвет на БАГТ, което се свързва с жалбоподателя в рамките на четиринадесет работни дни от определянето му, за да обсъди възможностите и процедурите, с които разполага жалбоподателят. Тази първа стъпка е с цел да се насърчи жалбоподателя да се ангажира с неформален диалог с члена на БАГТ, за да се постигне взаимно удовлетворително споразумение като решение.
С.1.12 В случай, че този неформален диалог не се осъществи или не доведе до решение, Комисията по етика силно препоръчва двама посредници, които не са задължително членове на БАГТ и които са приемливи за двете страни, за да посредничат в процес на диалог между двете страни.
С.1.13 В случай, че не се достигне до споразумение, Комисията по етика, която води регистър на жалбите, регистрира жалбата с пореден уникален номер и се произнася дали жалбата е допустима. Ако Комисията по етика реши, че жалбата е недопустима, председателят писмено уведомява жалбоподателя за решението и неговите мотиви.
С.1.14 Ако жалбата е приета, копие от писмената жалба се изпраща на членът на БАГТ, ответник по жалбата по същото време, в което бива уведомен жалбоподателят. Очаква се членът, ответник по жалбата, да изпрати писмен отговор на жалбата в срок от двадесет и един работни дни от получаването й до председателя на Комисията по етика, който ще изпрати копие от отговора до жалбоподателя.
С.1.15 Комисията по етика назначава работна група по жалбите, състояща се от двама членове на Комисията по етика и един определен ad hoc член на БАГТ. Комисията по етика се стреми да назначи работна група по жалбата, която да е възможно най-безпристрастна. Срокът за работа е двадесет и един работни дни, освен при наличието на членове или други практически съображения, които затрудняват процеса на работата и това може да доведе до забавяне. При преценка на конкретния случай срокът може да бъде удължен с още двадесет и един работни дни. Работната група организира и провежда конкретната процедура по разследването и проверката във връзка с жалбата и изготвя доклад за своите констатации.
C1.16 Работната група по жалбата уведомява и двете страни за подробностите относно арбитражната среща. Това обикновено включва среща лице в лице на работната група с присъствието и на двете страни. Когато не е възможно, работната група определя алтернативна форма на вербална комуникация в разумен срок.
С.1.17 Жалбоподателят и членът, срещу когото е жалбата, имат право да посочат по един съветник/поддръжник, който да бъде на разположение по време на арбитража.
С.1.18 Работната група по жалбата поема отговорността да гарантира, че арбитражният процес ще бъде аудио записан. Записът и всички писмени материали се предоставят на председателя на Комисията по етика и ще бъдат съхранявани до приключване на въпроса, след което ще бъдат изтрити или унищожени от Комисията по етика.
C.1.19 Работната група изисква цялата съответна документация по случая не по-късно от двадесет работни дни преди арбитражната среща, за да може тя да бъде предадена на другата страна и на самата работна група.
С.1.20 Работната група по жалбата изпраща писмен доклад за арбитражната среща и препоръки, заедно с целият събран доказателствен материал до Комисията по етика в срок от десет работни дни, след приключване срокът на работа, определен в С.1.15. В същият срок се изпращат копия от доклада на жалбоподателя и на ответника по жалбата.
С.1.21 Докладът изяснява фактическата страна на жалбата, следваните процедури и резултата от процеса за двете страни. Заключителните варианти на работната група са: че въпросът е разрешен до разумно удовлетворение на всички страни; да не се предприемат допълнителни действия; че жалбата не се потвърждава в никакъв случай; че жалбата е основателна и доказана частично или пълно. Ако работната група по жалбата приеме, че жалбата е основателна, докладът съдържа конкретни изявления за това дали всяко от предполагаемите нарушения на клаузите от Етичния кодекс и професионална практика е осъществено. В случай, че работната група приеме, че жалбата е изцяло основателна, може да препоръча някоя от следните санкции: допълнителна супервизия; преглед на практиката на члена на БАГТ; допълнително обучение; официално предупреждение и изискване на гаранция, че членът на БАГТ ще престане да работи по определен начин. Прекратяването на членство може да бъде препоръчано в случаите на грубо професионално нарушение, като например активно сексуално въвличане с клиент. Работната група по жалбата трябва да определи срокове, в които да се изпълнят санкциите. Комисията по етика отговаря за мониторинга на този процес.
С.1.22 Комисията по етика разглежда в срок петнадесет работни дни писмения доклад за арбитражната среща, целият събран доказателствен материал и решението на работната група по жалбата, съответно дадените препоръки и взема решение, с което одобрява пълно или частично, или не одобрява препоръките на работната група по жалбата, съответно се произнася изцяло по основателността на жалбата и санкциите.
С.1.23 Комисията по етика писмено уведомява жалбоподателя и членът, срещу когото е подадена жалбата за решението си в срок петнадесет работни дни след заседанието си. Членът, срещу когото е подадена и уважена жалбата се уведомява за всички санкции, които трябва да изпълни, начинът и срокът за изтърпяване на наказанието.
С.1.24 Процесът на подаване на жалба има такса. Тази такса и съответните разходи се поемат и заплащат първоначално от жалбоподателя. Те се възстановяват от ответника по жалбата, в случай че жалбата и допустима и основателна. Таксата е в размер на 300 / триста лева / € 150 за жалбоподателя. Сумата се внася по сметката на БАГТ в обслужващата банка и копие от платежното нареждане се прилага към жалбата в момента на изпращането й на Комисията по етика. При невнесена такса жалбоподателят се уведомява писмено, че жалбата е оставена без разглеждане и се дава срок от седем работни дни за представяне на копие от платежното нареждане за платена такса. В случай, че таксата не е платена в посоченият срок, жалбата се връща на жалбоподателя. Същият има право да подаде отново жалбата, заедно с таксата, до изтичане на срокът за подаване на жалба, определен в C.1.4.
C.2. Въззивна процедура п обжалване
C.2.1 Жалбоподателят и ответникът по жалбата могат да обжалват решението на Комисията по етика. Мотивирана жалба се изпраща чрез председателя на Комисията по етика до Контролния съвет на БАГТ в срок от петнадесет работни дни след получаването на решението на Комисията по етика по С.1.23.
С.2.2 От жалбоподателя се изисква да представи ясни и убедителни мотиви, за да подкрепи мнението си, че е изпълнено едно или и двете от следните условия:
– че резултатът от жалбата е неподходящ за ситуацията.
– че публикуваните процедури за разглеждане на жалбата не са били спазени до такава степен, че резултатът е бил в известна степен предубеден.
C.2.3 Жалбата се разглежда от Контролния съвет на БАГТ, който взема решение дали жалбата е допустима и/или основателна. Решението се произнася в срок от 21 работни дни след подаване на редовна и окомплектована жалба.
C.2.4 При въззивно обжалване се дължи такса в размер и по начин, определен в С.1.24.
С.2.5 Ако жалбата бъде приета, Председателят на Контролния съвет на БАГТ уведомява и двете страни по жалбата. Присъствието на двете страни на заседанието ще се изисква само по преценка Контролния съвет на БАГТ.
C.2.6 Заседанието се свиква от Председателят на Контролния съвет на БАГТ. Съдебният състав се състои от членовете на Контролния съвет на БАГТ.
В рамките на възможното се полагат всички грижи, за да се гарантира, че няма близки лични или професионални гранични конфликти.
C.2.7 Въззивната жалба и всички документи, евентуално аудио запис, събрани до момента се предоставят на състава по въззивната жалба.
С.2.8 По време на организирането и провеждането на процедурата по въззивно обжалване членовете на състава могат да изберат да използват конферентна връзка, като се имат предвид ограниченията за пътуване. Предвижда се процесът на обжалване да бъде приключен в рамките на тридесет работни дни след приемането на жалбата, заедно с всички придружаващи я документи и материали, събрани до момента.
С.2.9 Решението на Контролния съвет на БАГТ по жалбата се изготвя в писмен вид в рамките на десет работни дни след заседанието, в което решението се обявява. При нужда, преди вземане на решение, могат да се свикат повече от едно заседания. Жалбоподателят се уведомява за решението в срок до седем работни дни. Това решение е окончателно и задължително за всички заинтересовани страни.
С.2.10 Всички доказателства и други писмени документи и свидетелски показания по жалбата се връщат на Комисията по етиката и се съхраняват от нея в съответствие с правните разпоредби.
D/ ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
D.1. Настоящият Етичен кодекс на БАГТ се основава и е в пряка зависимост от Етичните кодекси на Европейската асоциация по Гещалт терапия и Българската асоциация по психотерапия.
D.2. Кодексът подлежи на ревизиране в съответствие с промените, както вътре в БАГТ, така и в социалната, законодателната и професионална сфера. Промените се осъществават при условията на Устава на БАГТ.
Настоящият Етичен кодекс и професионална практика на „ Българска Асоциация по Гещалт Терапия” /БАГТ/ е изработен от Комисията по етика и приет от Общото събрание на БАГТ на 06.10.2017г.
