Гещалт терапията и, разбира се, ПСП (PSP), възприемат човешкото същество с отношение и по холистичен начин, като взаимодействащо живо със средата, тъй като всички сме неделими, взаимосвързани части от по-голямо цяло. В това цяло нищо не може да се смята за изолирано от всичко друго, така че нищо не съществува „обективно” и не е по-валидно от всичко останало.
ОБУЧИТЕЛНА ПРОГРАМА в подходът PSP
(PSP: Process-Stage-Praxis / ПСП: Процес-Сцена-Практика)
Подходът на Петрос Теодору, наречен PSP – Process-Stage-Praxis (ПСП – Процес-Сцена-Практика), представлява въплътено взаимодействие, базирано на потока от лични преживявания. Този подход е инструмент, в който гещалтистката перспектива е интегрирана с движението, въплътената работа и импровизацията.
PSP е помощно умение (допълнителен инструмент) за всякакъв вид работа, която е свързана с ПРОЦЕС и ОСЪЗНАВАНЕ: психотерапия, консултиране, социални интервенции, образование, изкуство, организации / работното поле. Обучителната програма в подходът PSP провокира творческото въображение и обогатява професионалните инструменти и умения. Координатор: Петрос Теодору (Гещалт психотерапевт и треньор, член на EAGT)
Програмата се осъществява в период на 6 уикенда по 16 часа всеки, общо 100 часа.
Дати:
10-11 ноември 2018
08-09 декември 2018
26-27 януари 2019
23-24 февруари 2019
23-24 март 2019
13-14 април 2019
Включва: Едновременно теоретични и практични основи във всички аспекти на PSP, чрез редуващи се зони на:
- презентации
- демонстрации
- теория и практика
- изследване
- дискусии и споделяне на обучителния процес и опита на участниците и техните ефекти
- специално кинетично проектирани, въплътенипрез тялото и импровизирани взаимодействия между участниците
- повечето видове практикуване на PSP е във виртуално проектиране, както и в действителни проекти на участниците, когато текат в момента
- възможна е “домашна работа” по отношение на проектирането между срещите /модулите/ на някои PSP модели на виртуалните или реалните проекти, когато това е необходимо по отношение на релационната динамика на участниците и приспособяването на структурата на програмата.
Тази програма НЕ е психотерапевтична работа, директно насочена към лично развитие (подобен термин по-скоро касае участници в психотерапевтична група или семинар). Налице е, разбира се, индиректно разгръщане на личното развитие, което се дължи на факта, че просто лицето участва в образователен процес, включващ повишаване на способността за осъзнаване. Това е ОБУЧИТЕЛНА ПРОГРАМА. Въпреки това, развитата динамика на взаимосвързването между участниците, допринася да се работи и върху всякакви други лични теми, които се появяват.
Програмата е основно адресирана до професионалистите в психотерапията. Тя е подходяща за:
– психолози от всякакви модалности, студенти по психология и психотерапия, както и социални работници;
– хора, които професионално взаимодействат с други хора по какъвто и да е начин и във всяка една рамка: консултанти, треньори, хора, работещи в подпомагащите професии и тези, свързани с преподаване или различни видове услуги.
– в зависимост от организиращата структура, в която се провежда програмата, могат да участват и хора, които желаят просто да следят обучението по свои собствени причини след интервю с координатора. Тези участници обаче могат да имат само специална роля в програмата с някои органичения при участието си в демонстрации, практики и др. Цялостното проявление на участието в програмата на конкретния участник може да повлияе върху формулирането на неговия / нейния сертификат. От самото начало на първата среща се изяснява открито характерът и ориентацията на програмата, както и нейните последици и начините, по които участникът, който не е професионален психотерапевт, може да я следва.
Програмата предоставя сертификати за преминал обучението от студио PSP (подписано от основателя на PSP, Петрос Теодору). Формулировката на сертификата на всеки участник се съобразява с идентичността на участника и неговата одобрена роля в програмата.
Такова сертифициране не е лиценз за професионална работа и не поражда правото на участниците:
- да практикуват навсякъде психотерапия от всякакъв вид или гещалт терапия,
- да използват във всяка рамка подходът на PSP като “терапевтичен метод” или “терапевтичен подход”
- да преподават във всяка рамка всяка част от тази програма или всеки аспект от подхода PSP като “терапевтичен метод” или “терапевтичен подход”
- да се представят по какъвто и да е начин, включващ във всяка комбинация понятията “PSP практикуващ” или “PSP психотерапевт”. Участникът може да се определя като “психотерапевт”, като използва PSP като допълнителен инструмент или като помощно умение, само ако той / тя вече е придобил титлата “психотерапевт” чрез завършване на всякаква призната програма за обучение от всякакъв вид на психотерапевтична модалност.
Завършилият/а основната програма за PSP, може го да само като помощно умение или допълнителен инструмент, тъй като обучението по PSP не е обучение по психотерапия и тази програма не замества по никакъв начин психотерапевтично – образователна програма. Всички участници предварително се съгласяват, че ако такива проблеми възникнат в бъдеще, PSP-студиото има право да отмени сертификата си.
Основната идея на програмата е, че ако участника се включи във някакъв вид работа с тяло, свързана с процеса и осъзнаването, той / тя със сигурност ще се срещне (много скоро) със собствените си начини да се свързва и да бъде наясно със своето тяло.Така че, който по-късно ще използва PSP, трябва да има развита връзка с различни аспекти на осъзнаване на тялото си. Това означава, че програмата включва постоянна работа за осъзнаване на тялото от страна на участниците, което е сама по себе си специфична зона на осъзнаване, както и свързана с всички останали зони на осъзнаване.
Програмата не се фокусира върху пълното развитие на осъзнаването на тялото или начините за справяне с всякакви релевантни въпроси, защото не е терапевтична, а ОБУЧИТЕЛНА програма.Всички участници трябва ПРЕДВАРИТЕЛНО да приемат, че в случай на възникнат въпроси, свързани с повишаване на осъзнаване на тялото, това означава възможно регулиране/приспособяване:
а) на начина, по който участват в програмата
б) възможно изменение на формулировката на техния сертификат.
Тази програма няма за цел да подготви участниците с “готови инструменти” от всякакъв вид; това е по-скоро въведение в основната логика”, която стои в основата на работата с осъзнаване, процес и втелесено взаимодействие в PSP. Програмата, тъй като не е обичайна поредица от семинари през уикенда или последователност от теоретични презентации, а е с форма на обучение, изисква енергично участие на хората, които я следват. Това означава, че това, което е казвано на един обучителен модул, се счита за прието при следващия модул.
Отговорност на всеки участник е да се запознае с теоретичния и практически материал, предоставен на всеки модул и да се подготви за следващия. Разбира се, обобщаваме и повтаряме препратки към различни теми, но за интеграцията на това, което се случва, се разчита на отговорността на участниците. Ако някой реши от самото начало или във всеки един момент да остане пасивен и просто да присъства на срещите, той / тя не е принуден да променя намерението си. Независимо от това, в групата се обсъждат последиците от подобна позиция, за да се види как такава позиция засяга останалите и процеса на обучение, капацитета и ритъма на общата група.
Групата е ЗАТВОРЕНА и участниците се ангажират с ЦЯЛАТА ПРОГРАМА, както като с присъствие, така и финансово.
Тъй като програмата е много интензивна и всяка следваща среща зависи изцяло от всички предишни, отсъствията могат да бъдат много критични. В такива случаи ще бъдат потърсени начини за частично покриване в някаква форма на това, което е пропуснато, в рамките на практическите възможности.
Всеки участник е отговорен да води бележки по време на програмата. Програмата се разгръща в напълно безопасна и конфиденциална среда. Личните граници се уважават абсолютно и никой няма да бъде притискан да прави или да казва нещо, което може да не желае да прави или да казва. Разбира се, уважава се лична реалност на всеки един от участниците и тя може да повлияе на усвояването на предмета на това обучение или при формулирането на неговия / нейния сертификат. Каквото и да се случи в тази група, остава в тази група.
Видеоматериалите, свързани с преподаване на теорията ще са на разположение на всички участници, но те не могат да бъдат копирни или разпространявани по какъвто и да е начин на хора или социални медии.
Освен това, всички снимки или видеоклипове от тренировъчните упражнения или демонстрации се правят или заснемат единствено след съгласието на всички участници и тяхното използване ще бъде ясно обяснено на всички участници.
Допълнителна информация
(а) “Процес” е непрекъснато протичащият поток на личните ни опити и преживявания, създаващ чувството за “Аз съм” и на нашата субективна физическа и психологическа действителност,
б) “Осъзнаване” означава способността да усещаме какво се случва в този поток, който е на няколко нива (това е основно средство за личен растеж и “опорна точка” на всякакъв вид работа с процеса).
PSP е обучителна програма и не е определена арт-терапия, нито автономна психотерапевтична модалност. PSP обаче обогатява “палитрата” от вече придобити инструменти / умения на всеки, който работи в горепосочените области, като не замества цялостното професионално обучение в тези области.
От октомври 2016 г. се организират и провеждат системно основни програми, в които се въвеждат идеите за PSP (теория – практика). Те обикновено обхващат 100 часа обучение, които могат да бъдат разпределени в двудневни или еднодневни или дори три- или четиридневни серии от срещи (модули). Например, уикенд структурата, включва 6 срещи, всяка по 16 часа, на всеки 5-7 седмици. PSP програмата е много гъвкава, в зависимост от нуждите на участниците и тяхната област на работа. Структурата на такава програма включва редуващи се зони на теория, практика, резюмиране, демонстрации, дискусии и споделяне, запознаване с тялото, движението и концепцията за импровизация в живота. По своята същност програмата включва движението и взаимодействие.
Участниците в PSP Basic Programs могат да имат ползи в няколко области като например:
1) Разработване на умения и инструменти, потенциално полезни за интегриране по уникални начини на колективните и индивидуални нива на работа в група (където цялата група е активна като единен “организъм”, а в същото време всеки участник работи и на лично ниво). Тази интеграция на колективните и индивидуалните нива на работа е една от най-мощните точки в работата на PSP, с често изненадващи дълбоки и силни ефекти.
2) По-нататъшно обогатяване на собственото си осъзнаване и автентичност на присъствието, и същевременно по-добро запознаване със собственото тяло и движение и подкрепяйки собствения си опит.
в) Развиване на умения и творческо въображение, за да се отработят директно “на място”, като се използва творческо въображение, начини за:
– “раздвижване на процеса” както в индивидуална, така и в групова работна среда;
– PSP модели, които могат да бъдат използвани като експерименти (“упражнения”), които подпомагат участниците в момент на нужда при индивидуална или групова работа;
– повишават жизнеността и участието в груповото / индивидуалното осъзнаване.
Теоретичният гръбнак на PSP се основава на:
1) екзистенциалните философски възгледи;
2) върху идеите, стоящи в основата на теорията за Гещалт терапията;
3) върху някои от последните открития в неврофизиологията и феноменологията по отношение на микроструктурата на синтезата на човешкия опит и неговите имплицитни и телесни елементи;
4) върху концепции, които бяха разработени специално, за да свържат теорията на PSP с нейната практика и приложения:
а) “личен филм”, б) “мотив” в) “намерение на тялото”, г) гъвкав структуриращ “модел” на упражнения за внедряване на PSP (“взаимодействие”).
Някои области на PSP теорията са:
– Въплътените полета: Съвместно създаване на относително пространство и взаимодействие в нашите срещи; Принципите на “феноменологичната полева теория” и на “феноменологичния метод”; Концепцията за континуума на осъзнаването (зони и нива на осъзнаване и връзката им със самото съзнание); Принципите на екзистенциалния диалог; “Синтаксиса” в процесите на контакт; Природата и “парадоксалната” теория на промяната; Концепцията за релационната самостоятелност; “средния режим” на опит.
– “Тяло-обект” и “живо тяло”; временност; микроструктура на човешкото преживяване и неговата втелесена основа; време, мозък, афекти-емоции-чувства, усещания; интерсубективността, “пространството по-между”, словесното и невербалното разказване.
– Да се строи “смисъла”: преплитането на въплътените ни и когнитивни “дневници” в нашия експериментален поток.
– Импровизационният характер на физическата действителност, на живота и на човешкия опит; раздвижването и задействането на огромните възможности за творческо въображение; понятията “самоорганизация” и “ентропия” в природата, в живота, в нашия опит и в нашите взаимодействия; втелесената емпатия.
– Поли-ритмичната, полифонична и поли-времева природа на нашите преживявания; как нашите експериментални микро-единици се артикулират и “нагъват” в себе си, за да формират по-дълги и сложни преживявания; как микроструктурата и макроструктурата на нашия опит съдействат за създаване на усещане за минало, настояще, бъдеще.
Потенциални предимства на участниците от това основно обучение по програма PSP:
1. Да се научат да подкрепят хората, с които работят;
а) Да развият цялостния “обхват” на своето осъзнаване чрез интегриране на всички аспекти на своя преживелищен опит (ум, сетива, чувства / емоции).
б) Да проявяват често пъти по неочакван начин “скритите” аспекти на своя потенциал.
в) Да “Разширяват” своето осъзнаване за цялостността и жизнеспособността на релационното “пространство” (на полето), създадено всеки път, когато се случва жива среща с другия.
2. Да развиват умения и инструменти, които са потенциално полезни за интегриране по уникален начин на колективните и индивидуални нива на работа в групови формати.
Резултатът е, че докато групата е активна като цялостен и единен “организъм”, в същото време, всеки член на групата работи и на лично ниво. Този “стил” на интегриране на колективните и индивидуалните нива на работа, произтичащ от цялостността на PSP модалността, е една от най-мощните точки на всяка PSP работа, с често изненадващи дълбоки и силни ефекти. Конкретно, когато тези идеи на подхода на PSP се прилагат към груповия процес по подходящ начин:
а) Групата работи ярко, пулсирайки, опитвайки се да създаде свой собствен ритъм и “дъх”, спонтанно преодолявайки “блокировките”.
б) Груповата съпричастност се развива бързо и на високи нива, така че по-колебливите членове се чувстват много подкрепени от цялостността на групата като “организъм”.
в) Членовете на групата са силно мотивирани да изследват динамиката, чрез която взаимодействат помежду си, както и личните въпроси, по които желаят да работят.
г) “Раз-блокирането ” от възможни “залепнали” групови процеси във всяка фаза от живота на групата се подкрепя чрез иновативни начини.
д) Груповото поле расте бързо и ефективно; това се случва от първите стъпки на първоначалното отваряне на групата, когато участниците просто се представят, дори и по време на първоначалните “загрявания” (експериментални упражнения, целящи да раздвижат процеса между членовете на групата), дори и в някои малки моменти от процеса на споделяне в група.
е) Особено, когато се говори за независими семинари за “уикенда”, ограниченото време на груповия живот се използва в максималния му потенциал – точно защото групата работи както на колективно ниво (като “организъм”), така и на индивидуално, лично, за всеки от своите членове.
3. Развиване на умения за директна работа, “на място”, чрез използване пътищата на творческото въображение за:
а) раздвижване на личния процес при индивидуалната работа
б) раздвижване личните и груповите процеси в груповата работа,
в) структуриране (както в индивидуалната, така и в груповата работа) на подходящи идеи и вдъхновения, които могат да бъдат използвани като “експерименти” (“упражнения”), които подкрепят появяваща се в някакъв момент индивидуална и / или групова нужда.
4. Няколко аспекта на “личностното израстване” на всеки от участниците:
а) Укрепва всички зони на собствения континуум на осъзнаване.
б) Помага да се запознаят по-добре със собствените си тела и движението им, като изследват как те се свързват с няколко аспекта на физическото си измерение.
в) Да следват и подкрепят собствения си експериментален поток, като използват прости техники за физическо заземяване и умения за визуализирани образи (но се припомня, че PSP не е техника за медитация).
г) Повишават се автентичността на присъствието и творчеството каквото и да правят в своето работно поле.
5. Вдъхновяват координатора да обогати перспективите си на грубото “предварително планиране” как да работи по дадена тема в предстоящото събитие на своята професионална практика.
Повечето уъркшопи, семинари и различни събития, свързани с процеса и работата, свързана с осъзнаването, имат за цел да проучат определена тема (те имат “заглавие”). Координаторът обикновено по някакъв начин “предварително планира” своя начин да се доближи до темата на предстоящия семинар (или друго събитие). Въвеждането в PSP носи голямо раздвижване на творческото въображение и човек постепенно започва да го използва по все по-ефективни начини по време на фазата на “преструктуриране”.
Отбелязва се обаче, че това допълва и не заменя основната перспектива и методологията, с която всеки координатор обикновено работи, както и че не се подценява използването на вербална комуникация по време на която и да е дейност и споделяне от страна на членовете на групата.
* Петрос Теодору – гещалт психотерапевт и сертифициран супервайзор към EAGT, работещ главно на основата на Гещалт психотерапията. Работи в Гърция и в Европа. Член на E.A.G.T /Европейската асоциация по Гещалт терапия/. Външен сътрудник и обучител в образователни и други тренинг програми към институти по психотерапия в Гърция и в чужбина.
